I just can't play this freakin' game. I hate it. At least today for a first time in my life there were 2 games at which I was NOT last. I don't care what you think - for me this is a progress. Even in one of the games I was 1 point from being second. And I'm playing with with a bunch of guys that can't do a 100. I really suck at this game...


...but who cares - I had a really good time :)

What the F am I doing home on a Friday night? I'm just getting old :)

Lately (maybe even since I started the blog) I haven't written a technical post in this blog. Mostly I'm posting fun stuff (like the last one) or complaining about my fights with management (like this) or talking about life and the endless string of obstacles it puts when one strives for happiness (like this one).

Why's that? I don't know. Maybe writing a technical post requires more time than just the usual gibberish. Maybe I just need an outlet for the negative energy that I have. Maybe work is getting too much. God knows what else.

Anyway, I have some interesting technical things I wanna share, they waiting in the drafts, but need to be further investigated. I plan to do that sometime soon. I kinda, wanna liven up this blog, and not create yet-another-started-and-left-out-because-I-lost-interest-but-wanted- -to-try-out-in-the-first-place-because-it's-what-everybody-does-these-days blog.

Also I guess I'll continue to waste the time of everybody that reads this blog with the things that are on my mind, but, hey, it's a good place to channel out bad energy :)

I also noticed that I already have readers. Interesting. I didn't expect it. Haven't told a lot of people about it. Thank you for the attention :)

Have fun,
M

This is what I stumbled upon while working on my current project:

WTF?

I recently realized that I want to be the moral winner of every argument. The price doesn't matter. I'm ready to sacrifice everything for it. I just feel better if I do win. I take personally every injustice in the world and sympathize with the victim and not the winner and I take it personally if the injustice is not righted.
... and I go too far. And when I go too far I start regretting for loosing it. Then I become too humble and people take advantage of it.

It's hard to accept a lost cause, so I fight them long after they're clearly lost. I guess my ego cannot accept failure. I guess I have an ego that's too big. (Did you notice how many times I started my sentence with an 'I' ?)

But at least I realize it, right?

Here's a good article on ego:
Are You an Egomaniac?
(read the whitepaper at the end - it's worth it).

Sometime ago I was having some "disagreements" with "higher management". The guys (from the "higher management") had no grounds really, did speak in a tone that was inappropriate and tried to convince me that I should feel guilty defending my point of view.

At some point I was really feeling bad, couldn't work and it was really difficult to focus on the tasks at hand. I did take it personally. I was expecting the righteousness to triumph. I was expecting the other side to confess of being wrong and apologize. That didn't happen.

I'm a Leo and I expect righteousness. I did not take into account my purpose of discussing my issues with the higher management.

At some point one of the guys on the other side took things personally and lost his temper. This sobered me up. Then I realized that his behavior is counter-productive. His loosing his temper has worked in my advantage.

What I'm trying to say in this post is that taking things personally will probably not work in one's favor. There will be so many times that things will not look right. At some point I did ask myself what is the purpose of the talk with the management. When I answered my question I realized that in order to achieve it I should change my behavior and stop asking god to administer justice.

Keeping self control in times like that is vital. At some point in time it will come back. Loosing one's temper will also at some point strike back and not in the good way.

The other important lesson I learned is: patience. Currently things look like I've lost, but the truth is that I couldn't have won anything more, so getting angry will only make me loose more.

No comment

Както всички, които са ползвали поне малко Windows Vista, са забелязали - няма я старата фонетична подредба. Аз лично я ползвах доста. Вместо нея има сложена една "стандартизирана от БАН" фонетична подредба, на която обаче няколко букви са разместени. Примерно Ж е на мястото на W, което на мен не ми харесва.

Имаше някъде спор из нета относно коя да бъде - старата или новата, но ме мързи да търся.
Аз си харесвам старата и открих един инструмент от Майкрософт (тук ще ги похваля), с който сравнително лесно могат да се пренаредят клавишите (едно време имаше нещо подобно във FlexType (моля ви, не си слагайте FlexType - Инженерът ще се кара)).
Инструментът се казва Microsoft Keyboard Layout Creator. Работата с този инстурмент не е толкова елементарна колкото изглежда, аз няколко пъти оплесквах нещата.

Та а използвайки тоя инструмент си направих фонетична подредба.

Update: във фонетичната на БАН забелязах нещо интересно: Shift + ь = ѝ. Тоест малка оптимизация. Ер малък се използва само като малка буква. Главна такава буква в Българския език няма. На мястото на главната буква те са сложили "и с ударение". И с ударение също няма главна буква, тоест ѝ трябва само една позиция на клавиатурата. За "и с ударение" имам малко инфо тук.
Та аз реших да направя същата оптимизация и направих нова версия на класическата фонетична за Виста.

Инструкции за инсталация:

1. от zip файла с инсталатор цъкнете на setup.exe, следвайте инструкциите.
2. Клавиатурата сама се "пъха" в активните, така че веднага е готова за употреба.
   
3. Ако все пак искате да цъкате ръчно разни неща: "Regional and Language Options" в Contol Panel -> "Keyboards and Languages" -> "Change keyboards..."
4. Фонетичната на Виста/БАН се казва "Bulgarian (Phonetic)", моята излиза като "Bulgarian (Phonetic) - REAL"
5. Ако имате старата ми версия инсталирана, по-добре я махнете, тъй като и старата и новата излизат с еднакво име. В списъка с инсталирани програми се различават по версията, обаче.

Поддържани хардуерни платформи: i386 (32 bit), ia64 (64 bit), amd64, wow64 (дори не знам какво е това).

Това е фонетичната подредба за Windows Vistа (в архива има инсталатор):
Bulgarian (Phonetic) - Old School (by Mihail Stoynov).zip (253.38 KB)      (без оптимизацията за "и с ударение")
Bulgarian (Phonetic) - Old School (by Mihail Stoynov) v2.0.zip (252.92 KB)       (с оптимизацията за "и с ударение")

Ето и самата подредба (ако някой иска да си играе с нея, не е никак елементарно):
Bulgarian (Phonetic) - Old School (by Mihail Stoynov).keyboard layout.zip (2.26 KB)      (без оптимизацията за "и с ударение")
Bulgarian (Phonetic) - Old School (by Mihail Stoynov) v2.0.keyboard layout.zip (2.33 KB)     (с оптимизацията за "и с ударение")

Една приятелка почина вчера.
Тъжно: http://mihail.stoynov.com/blog/2007/08/15/InMemoriamLorkis.aspx

За първи път в съзнателния си живот се сблъсквам от толкова близо със смъртта. В началото нищо не почувствах, но днес разгледах снимки и ми стана адски тъпо. По-скоро тъжно и мъчно.

Наскоро си мислих какво става ако нещо ми се случи (всички ми разправят, че шофирам доста опасно) и си мислех, че е хубаво да напиша някъде до къде са ми стигнали делата и семейството ми да има отправна точка - да може да се възползва от това, което имам.

Също наскоро една приятелка ми каза, че готините хора си отиват по-бързо. Вярно е. Лора беше един от най-готините хора, които познавам. Общото мнение е, че беше много усмихната. Така е, беше. Но на мен много повече ми допадаше това, че беше добър приятел. Не отказваше помощ. Ако съм искал да се забавлявам винаги съм търсел нея. Напоследък като излизахме беше по-скоро като гид на софийските заведения. Знаеше ги всичките. С нея постоянно беше забавно. Фен. Беше от готините хора. Беше точна. Беше готова за всякакви простотии. В нейното присъствие се чувстваш в приятелска обстановка.

Като съм тук сега и животът си върви. Сигурно в БГ е много по-тъжно. 100% е - всичките ѝ приятели са в траур, родителите ̀ѝ също. Не искам да знам какво е на родителите ѝ. Единствено дете. Децата винаги трябва да надживяват родителите си. Винаги. Тук никой не скърби, защото не я познава и мен това ми държи настроението добро, ама само като погледна снимките ... Слушам едно парче вече втори ден. Само него въртя. Eva Cassidy - autumn leaves


Много е хубава

Сега си мисля какво мога да направя, но то няма какво да се направи. В БГ всичките ѝ приятели ще се погрижат.

Питаха ме дали не съжалявам за нещо, което съм пропуснал да ѝ кажа. Не знам. Може би не. Не съм си траел - всичко съм ѝ казвал. Може би съжалявам, че толкова често я наричах "пиянде". Тя го приемаше на сериозно. Не си пиянде, бейби.

Чао, усмихвай се дори там горе, не пуши толкова много и започни да си отспиваш.

A friend died today

Ще ни липсваш. Беше страхотен човек

Малко снимки: http://picasaweb.google.com/mihail.stoynov/InMemoriamLorkis
Още малко снимки: http://picasaweb.google.com/renkata/ByPUWK

И едно парче за фон: Eva Cassidy - Autumn Leaves

I just published a list I kept offline. It contains all the books that I have read since 02.02.2001.
Here's the link: http://mihail.stoynov.com/readbooks.html