Една приятелка почина вчера.
Тъжно: https://mihail.stoynov.com/blog/2007/08/15/InMemoriamLorkis.aspx
За първи път в съзнателния си живот се сблъсквам от толкова близо със
смъртта. В началото нищо не почувствах, но днес разгледах снимки и ми
стана адски тъпо. По-скоро тъжно и мъчно.
Наскоро си мислих какво става ако нещо ми се случи (всички ми разправят, че шофирам доста опасно) и си мислех, че е хубаво да напиша някъде до къде са ми стигнали делата и семейството ми да има отправна точка - да може да се възползва от това, което имам.
Също наскоро една приятелка ми каза, че готините хора си отиват
по-бързо. Вярно е. Лора беше един от най-готините хора, които познавам.
Общото мнение е, че беше много усмихната. Така е, беше. Но на мен много
повече ми допадаше това, че беше добър приятел. Не отказваше помощ. Ако
съм искал да се забавлявам винаги съм търсел нея. Напоследък като
излизахме беше по-скоро като гид на софийските заведения. Знаеше ги
всичките. С нея постоянно беше забавно. Фен. Беше от готините хора.
Беше точна. Беше готова за всякакви простотии. В нейното присъствие се чувстваш в приятелска обстановка.
Като съм тук сега и животът си върви. Сигурно в БГ е много по-тъжно.
100% е - всичките ѝ приятели са в траур, родителите ̀ѝ също. Не искам да знам какво е на родителите ѝ. Единствено дете. Децата винаги трябва да надживяват родителите си. Винаги. Тук никой не скърби, защото не я познава и мен това ми държи настроението добро, ама само като погледна снимките ... Слушам едно
парче вече втори ден. Само него въртя. Eva Cassidy - autumn leaves
Много е хубава
Сега си мисля какво мога да направя, но то няма какво да се направи. В БГ всичките ѝ приятели ще се погрижат.
Питаха ме дали не съжалявам за нещо, което съм пропуснал да ѝ кажа. Не знам. Може би не. Не съм си траел - всичко съм ѝ казвал. Може би съжалявам, че толкова често я наричах "пиянде". Тя го приемаше на сериозно. Не си пиянде, бейби.
Чао, усмихвай се дори там горе, не пуши толкова много и започни да си отспиваш.