Вещите от миналото

Днес измислих нещо.

Докато почиствах днес, се издразних на разни шкафове пълни с вещи. Разни стари лекции, стари инструменти, стари документи, разпръснати. Беше пълно и със стара техника.

Та реших да разчистя. Първо, старите визитки, оставих си по 2 от всяка за спомен, другите - на боклука. Разни стари монети, пак по две, другите на боклука. Изхвърлих стари инструменти. Изобщо, правилото беше следното - всяка вещ, до която се докопам, се замислям от колко отдавна не съм я ползвал, ако се окаже прекалено дълго - на боклука. Има изключения, но те са много малко.

После документите, доста от тях бяха вече безсмислени. Останалите подредени и доста ясно надписани в папка.

После старата техника - стара, но професионална лан карта, уи-фи карта, хдд, кабели, кабели, още кабели, клавиатура. Мислех да ги подарявам, но така и не намерих време, а тия вещи са доста безсмислени вече. На боклука.

Стари тетрадки, списания, дори една книга за Бойко Борисов замина (подарък от стария хазяйн).

Преди време успях от всички компютри, които имам, да събера всичко ценно и да го набутам на един лаптопРазкарах всички други машини. В друг момент се оказа, че мега големият портфейл, който нося, също не е нужен. Половината от съдържанието му не беше важно. Сега се движа със щипка за пари и лична карта. Документите за мотора са залепени от вътрешната страна на каската.

След 4 торби с боклуци се замислих за следното: голяма част от тия вещи дълго чакаха да им отдам дължимото внимание - да ги подредя, подаря, разглобя и т.н. Дори да си поиграя с тях. Тоест ми висяха като задачи.

Всъщност всички тия вещи ме разсейваха от важното, от основната цел. А основната цел не е свързана с тия вещи. Половината от тях бяха неща с някаква историческа стойност за мен. Голяма част от тях заминаха, каквото имам онлайн ще остане, другото тежи, влачи ме назад, безполезен багаж е. Не съм мобилен и гъвкав. Трябва да се съобразявам.

Сега съм по-лек. Смятам с всички други вещи да направя така. Каквото мога да го сложа онлайн и ако е ценно, то някой да го ползва, но да си държа разни неща заключени в шкаф - тотална безмислица. Усещането е като да се обръснеш нула номер - става ти изведнъж леко, усеща се всеки бриз, можеш да полетиш. Това, което те е притискало преди това, вече го няма.

Сега трябва да направя същото с другата стая - дрехи, обувки. Трябва да разкарам едно nintendo wii, пейнтбол пушка, сноуборд, голям монитор, авто тонколона. Ако не се наканя да ги продам в някой сайт, или ще ги подаря или просто ще ги изхвърля.

Представям си перфектния дом само с вещи, които употребям често - рутер, лаптоп, нескафе, микровълнова, китара (приближава се скоростно към неупотрябяваните вещи), малко, но хубави, дрехи и другите маловажни неща - пералня, легло, т.н.

Трябват ми още няколко дни да изтрещя като днес и доста други неща ще си заминат.

2 thoughts on “Вещите от миналото”

  1. И аз направих така като се местих преди няколко месеца. Мислех, че имам малко неща, а те се оказаха ужасяващо много и то основно такива, които не ползвам и само им бърша праха. Изхвърлих горе-долу толкова, колкото и взех, останаха само полезните и някои, които пазя за спомен. И така багажа ми се събра в една Opel Tigra 😀 Но сега имам много семпъл дом без много непотребни вещи.
    Трябва обаче да се прави по-често, защото човек има склонност да му е жал да хвърли някои неща и постепенно си трупа боклуци 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Notify me of followup comments via e-mail. You can also subscribe without commenting.