Compromise? Hell NO

Та значи в човешките отношения винаги има търкания. И когато се стигне до такива, ти се казва: ами причината е еди коя си привичка в характера на човека отсреща. Ти си по-зрял, видял си го по-ясно, направи компромис, устискай докато другия узрее. Ето оттук се коренят 3/4 от проблемите в общуването. Добре де - в моето общуване.
Според мен от това "устискай", "направи компромис" следват голяма част от недоразуменията.
Защо? Защото първо, това привлича хора, които не са достатъчно "узрели" и усещат/знаят, че ще получат известна доза търпение. Второ, създава дисбаланс в отношенията, които "неузрелите нежелаят" да компенсират на по-късен етап. Този дисбаланс некомпенсиран оставя доста горчив вкус в устата. Те са свикнали отсрещната страна да е търпелива.
Оказва се, че търпението в тоя случай е най-лошият подход. А търпението е като универсално качество, винаги положително качество. Ами да, ама не. В този случай само се отлага неизбежното.
Освен това, защо просто не общуваме с хора, към които е нужно да се правят по-малко компромиси?!

2 thoughts on “Compromise? Hell NO”

  1. Ами защото ще останеш сам. Хората се дънят - факт и нетолерантността към това не е въпрос на абсолютна позиция, а на интерес и алтернатива. Или правиш компромиси (и се опитваш да промениш нещата еволюционно), или бягаш и намираш алтернатива, или не бягаш и тръгваш с рогата напред (Последното рядко работи :))

    1. Може би е важно да уточня, че гореспоменатата философия (колкото може 3 реда да са философия) е нещо, което е ограничено до определен случай. Освен всичко, това не е краен вариант за поведение.

Leave a Reply to mihail.stoynov Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Notify me of followup comments via e-mail. You can also subscribe without commenting.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.