Една приятелка почина преди няколко години. Преди няколко дни беше годишнина. Не знам дали иделизирам девойката или наистина беше страхотен ч0век - не мога да преценя сега. Но не беше лош човек определено. Тъжно е. Наскоро разбрах, че родителите й също са починали. А от двете ми срещи с тях ми се сториха много положителни хора. И доколкото успях да разбера, смъртта на единственото им дете сигурно е била тежка за приемане.
С Лора не винаги сме били на една вълна. Но никога не й се разсърдих сякаш и останахме приятели до края. Срещал съм адски гадни копелета през живота си и се чудя защо по дяволите точно нея прибра? Сякаш е честно някое гадно копеле да беше заело нейното място. Знам, че животът не е честен, но пък понякога човек не може да проумее тоталната безпричинност на всичко, което се случва...
Замислих се за родителите й. Възможно е смъртта на Лора да е била твърде тежка за приемане новина и това да е било нещото, което сякаш е изгасило светлината в края на тунела. Възможно ли е човек да загуби нещо, което да го накара да изгуби волята да се бори и да продължава напред? Аз напоследък минавам през разни неща и знам, че всичко ще се оправи, но има моменти...