сбърках.
този път много сбърках.
имам само музиката.
само.
никога не съм била по-сама.
и по-сигурна в това, което правя.
как може да съм сбъркала тогава.
спомням си че съм правила някои неща за теб, специално за теб - текстове, снимки, нищо подобно преди за някои...
as long as you love me....
сега пиша до теб, но до онова теб което беше някога,
до онова себе си което бяхме някога.
създадена съм за това.
да пиша.
да дишам.
да бъда себе си чрез някой друг.
без теб не бих могла да бъда това което съм.
без теб ще бъда само празен химикал, чакащ за нов пълнител.
възбужда ли те тази мисъл?
възбуждам ли те?
безгласни смс-и.
благодаря на силата, която ме напи и ме прибра успешно у дома.
така няма да ме видиш.
така няма да ме видиш.
така само ще ме прочетеш.
онова,което обичаш в мен.
онова,което можеш да понесеш в мен.
без талаша.
без физиката, без умората, без сдухаността, без всичко онова,което ме прави несъвършена, без всичко онова, което те кара да се чувстваш несъвършен на мой фон.
запази този текст.
това ще е най-красивото нещо, което някой е създавал за теб.
най-искреното.
нито едно момченце, нито едно момиченце, нито едно нещо, част от твоята плът, дух, мозък, кръв, съзнание, няма да бъде по-красиво, нищо.
само този текст.
най-красивият.
и моментите заедно с мен, когато цялото ти същество е греело и си се чувствал на място.
обичан.
разбран.
красив.
искан.
желан.
наслаждавай се на живота си.
не мисли за миналото.
защото аз съм там.
защото не е хубаво да се връщаш назад.
защото винаги ще се чувстваш нещастен заради това, което е МИНАЛО.
това е твоята диагноза.
МИНАЛОТО.
липсваш ми...